Дънов казва: Троеличност на Бога. Какво означават тези думи? - Три същества (?) различни, които имат една мисъл, една воля - Отец, Син и Св. Дух. Средата на всички същества и за душата - това е Бог; елементът, който носи живота в себе си - това е Христос, а условието, което спомага за проявлението на живота - това е Св. Дух" (пак там, стр. 252).
На друго място, като се спира на тоя християнски догмат, Дънов казва: "Какво трябва да се разбира под Отец? - Учението за Божествената мъдрост. Под Син? - Учението за Божествената любов. Под Дух - Учението за въздигането, еволюцията на човека" (Великден, стр. 6). А на трето място, без да държи сметка за казаното вече по-горе, говори: "Синът и Духът са едно и също нещо" (Своб. на духа и Божеств. пром., стр. 1).
Тъй че явно е, че учението на Дънов за Бога е чисто атеистично, за него Бог не е Личен дух, а някаква "вътрешна среда", "вътрешно условие", "вътрешна сила". А "Божествената среда" (?) - това било "всемирното божествено съзнание, в което била потопена нашата душа"!... Всеки, който е запознат що-годе с индийските учения, вярвам ще се досети, че тук става дума за индийската "нирвана" или за пантеистичното учение, изразено от Спиноза в думите: ( Deus sive natura et natura et natura sive Deus ) Бог - това е природата и природата - това е Бог), а не за християнския Бог, Който, по думите на св. Григорий Богослов, е en pasi kai iper panton - във всичко и над всичко.

Що се отнася до учението му за Св. Троица, то е сбор от думи, които взаимно се изключват. От една страна Отец, Син и Св. Дух били "три различни същества, които имали една мисъл, една воля", а от друга: Бог бил "средата на всички същества"; Христос - "елементът, който носи живота в себе си", а Св. Дух - "условието, което спомага за проявяването на живота".
... "Духът" - това било учението за въздигането, еволюцията на човека!... От друга страна, "Синът и Духът били едно и също нещо"!...

За три Лица или три Ипостаси, както виждаме, у Дънов не става дума, което значи, че той макар и да употребява думите Отец, Син и Св. Дух, под тях разбира друго нещо, а не три Лица или Ипостаси, единосъщни и неразделни. А това вече не е православно учение за Св. Троица, а антитринитризъм (противотроичност) - ерес, която била осъдена още в първите векове на християнската ера.