За половете Дънов учи, че те не са нещо постоянно във вечната еволюция на битието. Днешните мъже могат в бъдеще да се родят като жени и обратно - жените да се родят като мъже; всичко зависи от живота, който живее индивидът на земята, доколко той изпълнява своите задължения. Който не изпълни в тоя живот дълга си, Бог в следващия живот ще го "уволни от длъжността му", ще го деградира за наказание.
Мъжете, които не са изпълнили дълга си като мъже, в следващия живот ще се родят като жени, а жените, които не са изпълнили длъжностите си, ще се родят като мъже. Затова на строгите към жените мъже Дънов казва: "Ако в този живот напишете: Никаква свобода на жената не давам, във втория живот, когато ви направят жени, ще изпитате сладостите на това положение... Затова, мъже! - провиква се Дънов - Създавайте добри закони за жените, защото втори път, като жени, ще бъдете под тяхната сила" (Истината и Марта и Мария, стр. 10).
А на упоритите и капризни жени, които искат в бъдещото си раждане на всяка цена да се родят като мъже, Дънов казва: "Ама, ще речеш, искам да стана мъж: няма да стане, ако продължаваш да искаш неща, които не заслужаваш, ако си все тъй упорита, втори път говедо ще станеш" (Словесно мляко и Стари и нови мехове, стр. 6).
До какви абсурди достига Дънов в учението си за половете може да се види още и от следните негови думи:
"Едно време, казва той, и мъжете, и жените раждали, но отсетне мъжът изгубил способността си да ражда и останала само жената да върши това. Библията казва: Авраам роди Исаак.а не казва, че Сарра роди. Докогато мъжете раждали, светът бил в отлично положение, но когато те престанали да раждат, светът се развалил" (Учител, стр. 10).

Не е вярно, че не е казано че Сарра е родила син на Авраам. Казано е в Битие 17:19
"А Бог рече (на Авраама): тъкмо Сарра, жена ти, ще ти роди син, и ще му наречеш името Исаак; и ще направя завета Си с него завет вечен (че ще бъда Бог нему и) на потомството му след него."

 А на друго място той казва: "Мъжът и жената - това са два принципа, които работят; първият принцип е творчески - наречен мъж, Бог; а вторият - пасивен, наречен жена или Господ, то е все едно" (Сила и живот, стр. 103).
В лицето на мъжа и жената като "раждащи" Дънов вижда Бога -Господа!
По-голямо богохулство едва ли е възможно!

 А колкото за това, че някога и мъжете раждали и че за това се говорело дори в Библията, то е толкова смело, че човек не знае на какво повече да се чуди: дали на дързостта на лъжеучителя, или на неговото невежество!

Пълно неразбиране и непознаване на символите и алегориите, използвани от духовните Учители. На твое място бих изтрил този профил, за да не се излагам допълнително. Изпълнен е освен с несъстоятелни клевети и хули, и с погрешни и елементарни тълкувания.

В духовната символика под "баща" и "майка" се разбира душата и духа, както и мъжкият и женски принцип в човека (Ин и Ян, + и -). Когато Христос призовава да почитаме баща си и майка си, се има предвид духа и душата в нас. Аз разбирам посочения цитат като това, че правилната връзка, целокупността между духовния ум и духовното сърце (мъжа и жената) в човек е нарушена.

В същата беседа (в която се говори за Авраам и Исак) , Учителят е обяснил по-подробно какво се има предвид:

"Ако мислиш, че твоят баща и твоята майка са тук на Земята, ти живееш в една лъжа. ... Под думите „майка” и „баща” всякога се разбира една вътрешна целокупност. Бащата и майката са на едно място и двамата. ..."

В раждането на едно дете, или в раждането на „аз” в нашата душа взимат еднакво участие и сърцето, и умът; туй „аз” го наричам Божественото съзнание, туй, което определя нашето битие като човек; в раждането му взимат участие нашият ум и нашето сърце. Те са слугите, които служат на това дете. ..."

"Аз ще ви приведа Писанието; казва се: „Авраам роди Исака”. Едно време и мъжете, и жените раждаха… Или казано на друг език: когато жените и мъжете, когато женският и мъжкият принцип се съединят в едно тяло, както са били първоначално, само тогава може да се роди дете. ..."

"Казвам: Нашият живот за в бъдеще ще се осмисли, когато имаме туй Божественото, което трябва да се роди. Роди ли се то, целият живот ще се осмисли; понеже целият свят е разумен и в цялото битие навсякъде има стремеж да се запазят децата.Тъй се обяснява магическата сила на думата „дете”.

(Откъс от беседата „Вземи детето“)