Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.04.2009 00:01 - "Богатите хора са една опасност"; Моят Господ е Бог на безверниците; Разрушаването на семейството; "Патриотизмът ще, разруши света"
Автор: danovizam Категория: Други   
Прочетен: 3996 Коментари: 5 Гласове:
0



Н. Православов

ДЪНОВИЗМЪТ ОТ СОЦИАЛНО ГЛЕДИЩЕ


 Какво учи Петър Дънов в своите достъпни за широката публика - за "вярващите" и "невярващите" - еженеделни предобедни беседи; какво проповядва той в своите нощни - отредени само за преданите и изпитани негови последователи и затворени за "оглашените" - консилиабули, държани из различни потайни кътчета на крайните софийски квартали; какво говори той по планинските върхове, където, в своето безумие да подражава на Оногова, чийто "прероден" дух се счита, той води редовно - и посред люта зима, и по летен пек, и при буря, и в добро време -безразлично, - своите подчинени "ученици"; кой е Петър Дънов, с какви средства на пропаганда и на съблазън си служи той, за да разпространява своето учение; кои отиват при него и защо; и, най-сетне и главно, в какво положение се намира предприетото от "учителя" дело спрямо днешното общество и неговите устои; какви отзвуци дава то в обществото; какви последствия има и ще продължава да има то все повече и повече за основите на това общество, ако последното остане и в бъдеще затворено в своята апатия и безгрижност спрямо злото, което бавно но сигурно -всеки нов ден все повече - размятва своя тъмен плащ върху всичко онова, което се е считало, се счита и днес за подпора на нашето общежитие; и, ако обществото наистина е застрашено от тази сектантска вълна, има ли то право да вземе мерки на защита срещу нея; и, ако то има такова право, какви именно мерки трябва да се вземат, - ето въпросите, които ще бъдат разгледани в следващите няколко страници, с оная прямота - горчива може би за някои - каквато се налага винаги при обсъждането въпроси от подобно естество, ако искаме, разбира се, казаното да остави известна следа.
 
   Всяка една беседа на "учителя", която, като мото, има известен стих от Евангелието, представлява на пръв поглед една върволица от фрази, от легенди и анекдоти, нахвърляни наслука, без каквато и да било логична и стилистична връзка. И, наистина, от гледна точка на формата, беседите на г. Дънов - те се стенографират и отпосле печатат в отделни брошура -страдат твърде много. Това не пречи, обаче, при едно по-голямо вникване в тях, да може да се извлекат - от тази безформена маса фрази - ръководните идеи, върху които почива "новото учение", идеи майсторски вмъквани под различна форма, но винаги във всички беседи на г. Дънов, Тези именно идеи, тези начала, които съставляват основата на проповедта на "учителя" и които, като се изхвърли баластта от повторения и безцветни анекдоти в беседите му, се очертават на хоризонта, са интересни в случая за нас, така както върху тях г. Дънов иска да съгради мечтаното от него ново общество.
 Основното начало в учението на Дънов е свободата, пълната материална и морална свобода. "Любовта (друго начало в неговото учение, - понятие за любов, обаче изключващо напълно, това ще видим по-нататък, евангелското схващане за любовта и което в ръцете на г. Дънов е само едно средство за съблазън и пропаганда), любовта, казва той изисква пълна материална и морална свобода. Освободете вашите сърца и умове от всякакви предразсъдъци, от всякакви вериги. Само в сферата на абсолютната свобода те могат да виреят" (Неделна беседа, държана на 26 март, 1922 г.).1
 
   Кои са предразсъдъците и веригите, обаче, от които трябва да се освободим, "за да изчезнат сегашните страдания върху земята"?
 Това г. Дънов, по тактични съображения, ни казва било направо, било косвено.
 I. Главната верига - най-опасната за г. Дънов, - която ние трябва да скъсаме, съгласно неговото учение, е днешната църква, "църквата на лъжците" (същата беседа).
 Г. Дънов съвсем открито и без всякакви заобикалки иска унищожаването на днешната православна църква. Тон забранява на своите ученици да ходят на църква, забранява им да приемат светото причастие и въобще да извършват всички ония обреди, които в нашата църква един добър християнин трябва да върши.
 "Сегашните църкви трябва да се разрушат; тогава вие ще възкръснете и слънцето ще ви сгрее", учи г. Дънов своите последователи (Неделна беседа, държана на 2 април, 1922 г.). За "учителя" днешната църква е "измислица". Ето как картинно той подкрепя своята мисъл: В Америка, в някой си град, разказва г. Дънов (същата беседа), имало един прочут професор по зоология. Неговите студенти решили веднъж да изпитат знанията му. За целта те взели части от различни насекоми и от всички тях, комбинирайки ги по изкусен начин, направили една особена буболечка. Така приготвената буболечка те поднесли на своя професор, казвайки му, че я намерили някъде в полето и че, понеже тя представлявала нещо съвсем особено, невиждано досега от тях, те не знаят към коя група от сбирките си да я поставят, та затова молят него той да им каже каква е тази буболечка и към коя категория трябва да се класира. Професора взел буболечката, погледнал я оттук-оттам и им казал: това не е истинско насекомо; това е измислица, ваша комбинация. Същото е, заключава "учителят", и с днешната църква. И бърза да добави: "вашите души трябва да бъдат свободни - свободни от смъртта, свободни от предразсъдъци".
 Дънов - по подобие на франкмасоните - разпределя своите последователи в отделни ложи. Това се групи, обикновено от 10 - 15 души, които начело имат по едно лице особено приближено на Дънов, което, в специални нощни сеанси между другото разяснява и развива на профаните мислите, които г. Дънов изказва в своите неделни беседи.
 Ето как понтифите (първосвещениците) на Дъновото учение разясняват, в тези сеанси, възпроизведения по-горе анекдот за "буболечката - измислица":
 Буболечката - това е днешната църква. Както буболечката поднесена на американския учен, днешната църква се състои от мъртви части на различни стари езически вярвания и обреди, които нямат нищо общо с живото учение на Христос. Обаче, не всички могат да видят и проумеят това. Но ето, "учителя", "който всичко знае, който всичко вижда", по Подобие на американския учен професор ви открива истината. Той ви казва, че днешната църква е мъртвило, е смърт. Нима вие не ще се освободите ОТ нейното бреме, не ще дойдете да пиете вода от живия, буен извор! - И "учениците" - ние ще видим по-нататък причините затова за всяка категория ученици отделно - се подчиняват безгласно на волята на онзи, "който всичко знае, който всичко вижда" и повече кракът им никога не стъпва в храма Господен.
 Особено безпощаден е г. Дънов спрямо свещениците и епископите на нашата църква.
 
    "Пророците (т. е. свещениците и епископите) в църквата са най-големите безверници днес", казва г. Дънов (същата беседа). "Техният Господ, това е тамяна. Те само тамян знаят да кадят. А Бог без тамян може, но без благородна мисъл в душата не може. А техните души са пусти" (същата беседа).
 И г. Дънов и тук си служи с една приказчица: Имало един учител. Той обичал една много хубава мома. Но, така като бил свенлив, изпратил ученика си при нея, за да му светува. Ученикът, обаче, вместо да сватува за учителя си, сватувал за себе си и се оженил за момата. - И заключава г. Дънов, вадейки поука от разказания анекдот: "Сватовете са най-лошите хора. В църквата това са свещениците и владиците. Те уреждат добре, както ученика, своите работи, а вас оставят да лапате вятъра. Затова недейте си служи със сватове. Когато искате да отидете при Бога, подирете Го направо в душата си.

 "Моят Господ е Бог на безверниците, т. е. на тези, които не вярват в днешните пророци (свещениците)"  (Неделна беседа, 2 април, 1922 г.).

 Често пъти г. Дънов сравнява свещениците и епископите с някогашните книжници и фарисеи. "Тези, които са в църквата, казва Дънов, няма да ме разберат, както преди две хиляди години те не разбраха Христос. Недейте мисли, че оттогава те са се изменили в нещо" (Неделна беседа, 26 март, 1922).

 II. Втората верига, която по пътя на "обновлението" ние трябва да скъсаме, е любовта, дълга към отечеството. Патриотизмът, според г. Дънов, е един предразсъдък, една отживелица. "Патриотизмът ще, разруши света", казва Дънов в една от беседите си (2 април, 1922). За отрицателя на църквата е безразлично също кое знаме ще се развява над пределите на България, за него е безразлично докъде ще се простират тези предели и въобще - дали такива ще съществуват или ще изчезнат, като се погълнат от търбуха на ония, които ни заобикалят.
 Лесно е да си представим какви са могли да бъдат плодовете на подобно учение през време на последната война, когато дъновизмът получи особено голям подем!
 И, струва ни се, няма да бъдем далеч от истината, ако кажем, че и г. Дънов има своя дял - колкото и скромен да е той - в "подвига" при Добро поле...

 III. Слизайки по стълбата на предразсъдъците, от които магическата пръчка на г. Дънов иска да ни освободи, за да ни направи живота щастлив, ние стигаме до семейството.
 Семейството, заедно с всички задължения, които произлизат от него, е за г. Дънов - след Църквата - червеното платно, което най-много го дразни и върху което той обича с особен жар да се нахвърля.
 Разрушаването на семейството, скъсването на произлизащите от него задължения - о, отживелици, с които се залъгват днес само нищите духом! - са, между другото казано, могъщите оръжия на съблазън, посредством които "учителят" владее една голяма част от своите "пасоми", защото ние ще видим по-нататьк, че по-голямата част от клиентелата на г. Дънов се рекрутира между ония, на които по едни или други причини матримо-ниалните задължения почват да тежат много или малко и ги спъват в "свободния полет на душата им".
 В тази област г. Дънов атакува главно понятието за съпружеска вярност.
Пожелаеш ли някого, пожелае ли те и той - никой и нищо не трябва да се изпречва на брака на вашите души, учи г. Дънов (и на вашите тела, шепнат понтифите в нощните консилиабули, за които споменахме по-горе).
 Интересна е предпоставката, от която излиза г. Дънов, за да върне пълната свобода респективно на мъжа и на жената, върху които е паднало бремето на венчилото. Говорейки за взаимните отношения на мъжа и жената в брака, той казва: "Който ви обича не може да иска да ограничава нито вашето сърце, нито вашия ум, нито вашата воля. Той трябва да има вяра във вас и да остави свободни вашите действия" (Неделна беседа, 26 март, 1922). .
 Това казва "учителят". Понтифите пък дават следното тълкувание на тази мисъл: ако мъжът (респективно жената) ограничава желанията на своята жена (респективно мъж), то значи, че не я обича. Щом това е така, жената на такъв мъж няма защо да държи сметка за волята на един човек, който не я обича и тя трябва да върви свободно по пътя, който се чертае от нейните желания и подбуди. - Ако пък мъжът я обича, той няма да я
ограничава (според теорията на "Учителя") и в такъв случай тя пак би могла да даде свободен полет на онова, което нейното желание диктува.
 Ясно е за читателя до какви резултати водят тези парадокси, какво морално израждане крият те в себе си.
 "Учителя", в публичните събрания, когато говори на тази тема, обича обикновено да си служи, за да запази външното приличие, - с недомлъвки, които получават своето разяснение в тайните среши.
 Все пак понякога той твърде недвусмислено изказва мислите си. "Еднообразието, учи той (Неделна беседа, 19 март 1922 г.), има за резултат да хипнотизира човека подобно на един светъл кръг, който постоянно би се въртял пред очите му. Такъв човек е загубен, той става машина. Ето защо, избягвайте еднообразието във всичко! Разнообразие в науката, разнообразие в работата, разнообразие в любовта. Там води пътят на свободния дух". Каква богата тема на. съзерцание за младата 16 - 17 годишна аудитория на г. Дънов, която току-що стъпва в живота! Какво откровение за ония, които са в средата на своя живот и на конто "прозата" на семейния живот започва малко да тежи! Какъв мотив за лебедова песен за ония, които виждат вече слънцето твърде наклонено на запад!
 Тази част от учението на Дънов е дала досега най-богатите и най-осезателните резултати: стотици семейни огнища запустели, стотици млади хора върху хлъзгавата площ на безпътието, По-нататък ше имаме случай да кажем още някоя дума по този въпрос.

 IV. Последният предразсъдък, върху който почива днешното общество и който, както всички други, не е пощаден от "Учителя", е частната собственост.

 
     "Богатите хора са една опасност",
казва Дънов (Неделна беседа, 26 март 1922).

        "Елате с нас, ние ще разтворим касите им и ще ви дадем богатствата им (Неделна беседа,. 19 март, 1922)".
        "Всички богатства трябва да се разпределят по равно (Неделна беседа, 26 март, 1922)"-
        "Според божествената философия или всички трябва да бъдем щастливи или всички нещастни; или всички богати, или всички бедни. Противното е философия на днешните пророци. - Всички имаме право на слънцето (Неделна беседа, 2 април, 1922)".
         "Законите днес се прилагат само спрямо бедните" (Неделна беседа, 26 март 1922)".

 Тук, както става ясно от приведените цитати, г. Дънов се явява напълно като комунист. И то не само що се отнася до въпроса за равното разпределение на благата, но и по въпроса за начина, посредством който днес общежитието трябва да тури ръка върху акумулираните богатства. Г. Дънов проповядва в това отношение революционния начин на действие, така скъп на болшевиките.
 Дъновистите, в миниатюр, прилагат даже - в известни случаи на живота си - мислите на своя "учител" по този въпрос.
 Така те си устройват трапези на комунистични начала. Също, животът на дьновистите -15, 20 дни - през време на ежегодния им конгрес в Търново, в "лозето",.което е тяхно притежание, се устройва напълно по комунистически образец. Странното в тази комуна е обаче, че "учителят" - по подобие на някой сатрап - нищо не работи, нищо не дава, а напротив използва труда и благата на ония, които го заобикалят и които работят а за него, и му дават всичко, каквото той поиска.
 Дънов е рушител. "Понеже се готвите - казва той - за един свят на свобода - Царството на Христос и Царството Божие е царство на свободата - с тези стари форми, с остарели мехове не можете да влезете в него, едва ще можете да припарите до неговите врати (Беседа, 23 Август 1915 г.)". И, както рушителите комунисти, той не държи сметка за разрушеното, а още по-малко за онова, което ще се съзида на негово място. "Социалистите (разбирай комунистите) - те ще оправят света, казва Дънов в споменатата по-горе беседа, защото те искат свобода. Ама ще каже някой: как така, те разрушават? - Когато градите нова къща, не разрушавате ли старата?"2
 Разрушение, това е учението на Дънов. Нека разпукнем "тези остарели мехове", нека разрушим от дъно подпорите, върху които днес се крепи общежитието! Разрушете Църквата, разрушете Държавата, разрушете Семейството, разрушете Собствеността, разрушете всичко това, което е особено скъпо на нашата малка България!
 И сред този хаос от развалини, под които ще угасне всеки живот, сред тази шеметна фантасмагория, вие ще видите да изплува и се очертае тъмната фигура на един безумен честолюбец, който ще размахне ръка и, задавен от сатанински смях, като героя в една позната пиеса, ще каже най-сетне: "Vоi1а!"
 Ето крайната цел, крайният резултат!...
 Безумен честолюбец - това е Дънов. С темперамент на ипохондрик, с посредствени способности, хитър, практичен, злобен и прикрит, -главната черта у Дънов остава все пак неговата болезнена амбиция, която не престава да расте с всеки нов ден.
 Скарал се в ранна възраст с православната църква и някои нейни първи хора, неоценен и неуспял в обществото, той не забравя това, а най-вече той не прощава това. И използвайки известни слабости на някои членове на това общество, спекулирайки с известни недъзи на последното, той намира богата почва за своето отмъщение. Незабелязан отначало, необезпокояван отпосле поради престъпна небрежност, Дънов е вървял успешно в избрания от него път, рушейки наляво и надясно омразното му общество, омразната му църква, докато днес го виждаме доставен вече на пиедестала на обожаването, велик жрец на нова вяра, смятащ се за изпратен от Бога, нещо повече - за прероден Бог, дошъл на земята да въдвори царството на свободата и любовта... И хиляди последователи от всички краища на България ходят след него. Също както в приказките "Хиляда и една нощ".
 Достоен пример за размишление за ония, които водят обществото. Чудновата легенда, която показва какви могат да бъдат резултатите от една небрежност ...
 Това е моралната личност на Дънов.
 Неговата външност? - Около петдесет годишен, среден ръст, слаб, полубяла неголяма брада и мустаци, прошарени дълги коси, грижливо подстригани и причесани назад. Лице тьмно-жълто, изпито. Очи малки, хлътнали; поглед обикновено изгаснал, но който понякога светва с поразителна и проницателна сила, която показва, че енергията за живот кипи в него още твърде силно и че желанието да вкусва от всички радости на живота не е угаснало. Гласът му е тих, рядко достига високи ноти. Говори монотонно, гледайки от време на време през силна лупа текстовете на Библията подвързана в златна подвързия - книга, която при проповедите стои винаги отворена пред него. Не може да се отрече, че той притежава една лична привлекателност, че от него вее една съблазън, един чар, подобен на оня, който приписват на змията, която, казват, омагьосвала своята жертва преди да се хвърли на нея. Това последно качество, Безспорно, немалко е спомогнало за успеха на Дънов. Особено по отношение на неговата женска клиентела изглежда, че то е имало и има решаващо влияние...
 И така, ние сме поставени пред въпроса: коя е клиентелата на г. Дънов, т. е. кои са неговите последователи, от кои среди на обществото се рекру-тират те, защо отиват при него?
 В настоящия момент сектантската вълна на дъновизма, неспъвана почти от нищо и никого в своя устрем, е успяла да разлее своите изпълнени с миазми води почти във всички краища на България: тя е проникнала еднакво и в селото и в града.
 В градовете обаче числото на адептите на Дънов е сравнително много по-голямо отколкото това в селата: и много естествено; едно учение, което спекулира преди всичко с известни ненормалности, съществуващи в обществото и някои негови членове, може да намери много по-богата почва за развитие в градовете, където тези ненормалности са много по-големи, отколкото в селата, където животът е по-прост, но затова пък е по-чист, по-естествен.
 От градските центрове - и това пак се обяснява с изказаната по-горе мисъл най-чувствително и болезнено е засегната столицата. Тук са щабовете на "учителя" и на първите понтифи, тук държат те своите главни проповеди и консилиабули, тук печатат те своята богата литература, оттук те прожектират на всички странни "светлината" на обновата. Друг важен дентър на "новото" учение е Търново. Там дъновистите притежават и свой имот - лозе и вила (по-скоро това е имот на един от дъновите после-дователи, предаден на разположението на "братята" и "сестрите"; дъновото общество - като отделна юридическа личност - не съществува в очите на Закона и като такова, не може да придобива и да има никакви имоти), където всяка година, през м. август, става "конгресът" им. После идат Ст. Загора, Пловдив, Варна, и т. н.
 Мъчно е да се определи общото число на дъновите последователи за цяла България, така като не всички, които вярват в посочените от "учителя" пътища, правят това открито. Много дъновисти, по различни тактични съображения, старателно прикриват "своята служба на "новия" месия. Все пак, според данните, до които ние можахме да се доберем, това число е около 15 000; във всеки случай повече, но не по-малко. От тези петнадесет хиляди избраници, столицата има щастието да приютява около 3 000 души. Общо градовете трябва да имат около 10 000 Дънови последователи; селата си разпределят останалите 5 000 души.
 В обществото на Дънов има хора от различни изповедания: християни, евреи, мохамедани. Последните две категории са, действително, едно съвсем незначително число. Но характерно е все пак, че в религиозното общество на Дънов има хора от различни изповедания: това говори най-добре, че Дънов е скъсал напълно с Православната Църква, с християнството въобще и че е създал нов култ - култ към своята личност преди всичко - пред която идат да се покланят безразлично и християни, и евреи, и мохамедани, всички те, разбира се, напуснали предадените им от поколенията изповедания и дошли да легнат в краката на избрания от тях Молох.
 Обществото на Дънов, разгледано от гледна точка на пола на ония, които го съставляват, брои повече жени отколкото мъже. Този успех на "учителя" между нежния пол ние сме склонни да обясним - както загатнахме това по-рано - с някои чисто лични негови качества. Не е тайна, че някои патологични религиозно - мистични състояния на душата са свързани с известна сексуална възбудимост. Ние мислим, че именно по-голямата част от последователките на Дънов могат да се характеризират с едно подобно състояние. Ние сме имали случай да наблюдаваме много от тях, когато целуват ръка на "учителя". Техният поглед пламва и се премрежва в нега, устата ям страстно и продължително се слагат върху неговата ръка, тялото им конвулсивно трепери. Това са моменти, които с нищо не се различават от спазмата. Имало е и случаи, когато по време на проповедта някои жени са изпадали в екстаз, в един вид истерични припадъци, и неможейки да се удържат на мястото си, са ставали и в шеметен устрем са се хвърляли в краката на своя идол.
 Трябва да се забележи също, че една голяма част от женската клиентела на г. Дънов е в така наречената "опасна възраст", т. е. когато, както е известно, жената преживява една обща криза, имаща основата си в чисто полови причини.
 Но "учителят" е щастлив: недейте мисли, че го заобикалят само жени, които са в залеза на своята младост. Неговото общество се краси и от мили и хубави девойки, току-що цъфнали ... и те не са малко! Тук именно се крие и една от големите опасности на дъновото дело за обществото.
 Тези млади девойки, повечето малолетни, попадат в една среда с един пагубен промискуитет, съдържащ в себе си недъзите на израждането; една съблазнителна на пръв поглед, нагодена изкусно, за да може да порази тяхната лесно впечатлителна фантазия, но престъпна и притивообществена проповед. Това отравя техните млади души, техните крехки тела и ги хвърля в пътя на безнравствеността, а и по такъв начин ги прави загубени за обществото, загубени за семейството, загубени за църквата.
 И страшното е, че това са самите майки, самите родители -дъновисти, които хвърлят своите невинни деца в това блато на социална зараза.
 Между сто ще цитирам само един пример. Една дама от доста видното и добро общество се увлича в учението на Дънов. Тя започва да води в своето "ново" общество и своята дъщеря, съвсем младо момиче. Последната също се увлича твърде много. Мъжът отначало не обръщал внимание на всичко това, но след известно време той трябвало да забележи по доста осезателен начин странната промяна извършена с жена му и дъщеря му. Последните не проявявали повече никакъв интерес към него, никаква грижа към къщи. За него станало скоро известно кой е причината за разрушаването на семейното му огнище. И той се опитва да тури край на растящото зло... Уви, било вече твърде късно. Жена му заявила, че ло-скоро ще напусне къщата му, отколкото да се откаже от своето ново учение. И тя не закъсняла да стори това. Виждайки, че жена му е безвъзвратно изгубена, мъжът поисква да спаси поне дъщеря си. Той решава да я отведе във Виена, където възнамерявал да се установи да живее в бъдеще. Когато дъщеря му чува обаче този план, тя изпада в ужас и се опитва да се хвърли от прозореца на къщата с цел да се убие, но само и само да избегне страшната раздяла, която баща й искал да наложи: предпочита да умре, отколкото да отиде да живее далеч от "учителя". И нещастният баща вдига ръка и от нея и, както се научаваме, търси понастоящем купувачи на имотите си, след което мисли да се изсели завинаги от България3.
 В обществото на Дънов намираме не само млади девойки. Там има и твърде много млади момчета, още гимназисти.
 Очевидно е, че и те - още повече отколкото девойките може би - са изложени на моралната поквара, която души тази среда, от" която те ще излязат или религиозни маниаци, изгубени и за себе си и за околните, или озлобени, с желание за мъст граждани, - твърде опасни за обществото, както всички фанатици, чиито идеи за социална обнова на света имат мистична подкладка в основата си.
 Опитваме ли се пък да разгледаме дъновото общество от гледна точка на социалното положение на лицата, които го съставляват, ние ще констатираме на пръв поглед едно странно противоречие: хора от всички слоеве на обществото, от почти всички професии, с различно материално положение от онзи, който не знае дали ще яде на утрешния ден, до този, който плува в изобилие и излишество - стоят пъстро смесени един до друг!
 Нищо странно, обаче за онзи, който иска да вникне малко повече в същността на нещата.
 Тази смесила от бедни и богати, от учени и невежи, от благовъзпитани и простаци потвърждава само истината, че всеки обществен слой има своите болни елементи, има своята утайка, която както помията изхвърляна от къщата на милионера или на просека, на професора или на хамалина, на светската дама или на уличната жена се изтича все на едно място - в клоаката.
 Това смешение е най-очебиещо в софийските ложи. До скромната и простичка жена от крайните квартали ще видите не една генералша от софийския хай-лайф. До работника на ръчния труд седи докторът, адвокатът, дипломатът. До невежата и неграмотна слугиня, се очертава повехналия, но все още жаден за ласки, силует на една позната служителка на богиня Полимния и т. н.
 Нека се учудват как така просветени люде - защото безспорно такива има, макар и твърде малко, в обществото на Дънов - могат да допускат и възприемат абсурдните вярвания на този странен месия (каквото е напр. вярването за прераждането на душата), вярвания, които нито един разум не би могъл да обоснове.
 Тези, които се учудват така забравят, че от страна на рационалната логика, която координира нашите мисли, съществуват редица други твърде различни видове логики, именно впечатлителната логика, колективната логика, мистичната логика, които в повечето случаи стоят над разума и дават живот на подбудите, които създават нашето, поведение. А вярванията имат несъзнателен и независещ от разума произход, и не се подчиняват никога на разсъждения.
 По-голямата част от дъновите адепти се интересуват обаче твърде малко от догматичните, абстрактни страня на неговото учение. Последните им служат само за параван. За тях по-важна е материалистичната, реалната страна на това учение, чиито плодове те могат да оберат още тук на земята. Тази страна на учението ние изложихме именно в началото на тази статия.
 Накрая, за да бъде пълна картината на дъновото общество разглеждано в неговия състав и за да можем да направим известно обобщение, ние ще се опитаме да направим една класификация на липата, които съставят това общество, като този път вземем за база подбудите, интимните причини, които карат тези лица да стават членове на казаното общество и да остават там.
 1) На първо място идат онези, които намират в проповядването на това учение източник за своето преживяване, за своето благосъстояние. За тях споменатото учение е занаят. Това са понтифите, начело със своя първосвещеник Петър Дънов. Някои от тях, както е случая преди всичко с г. Дънов, не работят нищо друго. Други имат известна професия, но не тя е главният им източник за препитание. Такъв е "новото" учение.
 Ние ще видим по-нататък, че организацията на Дънов разполага с обилни парични източници, благодарение котизациите, които се събират от нейните членове и главно вследствие богатите дарения, които някои членове правят за спасението на душата си. Това са безотчетните фондове в ръцете на г. Дънов и на неколцината негови избраници.
 Тази категория естествено е най-малка по брой, но тя е най-достойна . за заклеймяване; тя е и най-опасна за обществото. Това са група шарлатани, които спекулират с обществените недъзи, вместо да ги лекуват, използват и насърчават човешките слабости, вместо да ги отстраняват, експлоатират слабодушните и слабоволните - с една дума вършат една престъпна търговия с човешките нещастия за лична облага. Това са хищни птици, които под прикритието на нощния мрак се хвърлят със стръв върху своята осъдена на смърт плячка.
 Обществената хигиена налага повелително преди всичко елиминирането на тези опасни търгаши на човешки души.
 2) На второ място в обществото на Дънов намираме умствено и нервно болните, т. е. страдащите от различни религиозно - мистични психози и нервози.
 Ние.няма да влизаме в разглеждане на етиологията на тези душевни болести. Ще отбележим само, че обществото на Дънов е твърде малко пригодено за лекуването на засегнатите от подобни болести лица; напротив, там съществуват всички елементи за едно прекалено и постоянно възбуждане на техните болни души и умове, което има най-гибелни последици за развитието на болестта им. Техният промискуитет пък оказва твърде вредно влияние върху другите, здравите членове на дъновото общество, особено върху младите.
 Тези нещастници, разбира се, не са виновни за своето положение. Дълга на обществото към тях е, за по-чувствително засегнатите, да ги изпрати в специални санаториуми, където да ги направи безвредни за себе си, а
също и да им помогне, като ги подложи на едно системно лекуване, според състоянието на болестта им.
Тази категория брои доста хора, но не тя е най-многобройната.
 3) Широката маса на Дъновите адепти се състои от лица, които отиват там преди всичко защото известни положения от моралната и социална страна на новото учение, най-вече тези, които засягат семейството и свободната любов, прилягат в даден момент за нагаждане начина им на живот.
 Не искаме да кажем, че всички, за които говорим тук, са непременно с преднамерена зла воля и че всички те си дават точна сметка за вършеното от тях. Има, разбира се и такива. Но по-голямата част са чистосърдечни, те вярват искрено в проповедта на "учителя" и си приспособяват живота според неговите проповеди, именно, защото вярват така и защото считат, че вършат по този начин нещо добро. В това си поведение, обаче, те се подчиняват несъмнено на известни вътрешни подволеви подбуди и непризнати желания, - за което, разбира се, те не могат да се дадат и не си дават сметка.
 Тук преди всичко намираме лица, които но едни или други причини са преживели известни разочарования в семейния си живот и последният е започнал, в по-малка или по-голяма степен, да им тежи.
 В моменти на подобни семейни кризи тези лица, подложени на изпитание, виждат един човек, който им казва, че брака, който макар и в известни моменти тежък, те са считали все пак за свещен, е една отживелица: че семейните задължения, които макар и ограничаващи абсолютната им свобода, те са считали все пак за един обществен дълг, са предразсъдък; че всеки има право да живее както си иска, без да държи сметка дали с това ще причини нещастие на ония, които го заобикалят, пък били те й неговите най-близки; нещо повече, този магьосник открива пред тях градината с плодовете на съблазънта, които дотогава те са считали за забранени и им казва: Братя и сестри, те са за вас, яжте свободно и на воля, радвайте се взаимно, опивайте се, любете, правете това, което сърцето ви желае; няма нищо лошо в това - казвам ви го аз, който съм пратен от Бога да ви ощастливи...
 Изкушението е голямо, психологическият момент е добър и влизат те, съблазнените, в градината на радостта и безкрайната свобода, отначало срамежливо, само за опит, а после, увлечени несъзнателно, без да си дават добре сметка за вършеното, навлизат все по-дълбоко и по-дълбоко в райската градина, докато най-сетне се изгубят безвъзвратно в нея... А в замяна на това техните семейни огнища все повече и повече добиват вид на ад, докато най-после всеки живот стане невъзможен там.
 Примерите в това отношение изобилстват; ако по-късно стане нужда, ние ще ги посочим подробно в отделна статия.
 Но не само семейни хора, разрушили своето семейство, намираме в райската градина: там се разхождат и множество млади девойки и момци, дошли да вкусят забранения плод. Девойки и момци загубени безвъзвратно за един бъдещ чист съпружески живот!
 Тази категория лица, разбира се колкото и слабоволна, колкото и носеща в себе си в потенционално състояние зародиша на безнравствеността - в по-голямата си част - не би скъсала с обществения морал, ако не намираше затова благодатната почва, разработвана така грижливо от Дънов и неговите понтифи.
 За да спасим първите, нужно е да обезвредим последните. По какъв начин? - Това ще видим след малко.
 Но, преди да си отговорим на зададения въпрос, нека разгледаме средствата, с които г. Дънов си служи, за да насажда своите отровни плодове в обществото
 Първото средство е живото слово. Беседите, които държи г. Дънов, са два вида: публични, КОЙТО се говорят в неделя преди пладне и тайни, държани всеки четвъртък вечер, след 7 часа.
 На публичните може да отиде всеки, който иска; на тайните, които стават при заключена врата, отиват само "избраните", които г. Дънов благоволи да дари с такава милост.
 На второ място иде литературата. Преди всичко, всички беседи на Дънов се стенографират и печатат; печатат се, разбира се, само ония беседи, които г. Дънов говори публично. Освен това, издават се и маса други книги по "окултната" наука, оригинални и преводни. Съществуват и един окултен вестник "Анхира" и едно окултно списание "Всемирна летопис". С тази литература, разбира се, се прави широка пропаганда.
 Дъновото общество не е чуждо и на забавите - също едно средство за пропаганда. Тази година, на 24 март, то даде една голяма вечеринка във "Военния клуб", а всяка неделя вечер, след 7 часа, устройваше по-малки забави в един нает специално за целта салон. На тези забава се пее и свири преди всичко окултна музика. Дъновото общество има свой хор и свой оркестър. То притежава също свои композиции (текст и музика), събрани в отделен том. Там също се четат окултни разкази и стихове, често пъти съставени от самите членове на обществото; рисува се, и т. н. По този начин "учението" се пропагандира особено между младите, а после - това служи и за една културна и невинна фасада, зад която в даден момент ще се опитат да се прикрият носителите на моралния разврат.
 Дънов обича твърде много и екскурзиите.
Обикновено той води своите ученици все на едно и също място: във Витоша на една полянка, добре скрита от индискретни погледи, между селата Бистрица и Драгалевци. Там братята и сестрите прекарват понякога по няколко дни, устройват си обши трапези и пр.
 Обществото на Дънов или по-скоро неговите водители разполагат с големи парични средства, които се дават, по специална процедура, главно от заможните членове. Някои от последните правят и богати дарения, като по такъв начин успокояват съвестта си за не винаги чистия произход на своите богатства. Един от тях преди две години беше купил специално здание - днешния дом на журналистите - за сграда на дъновистите. Понеже зданието се реквизира и не може да се използува за предназначената дел, щедрия дарител се принуди после да го продаде. Казват, че сега същият смятал да купи за целта друго още по-голямо здание.
 Тези средства се използват, разбира се, широко от водителите на вражески настроената към обществото организация на дъновистите за пропагандиране по всички начини тяхното разрушително дело сред това общество.
 Организация? - Бялото братство, както наричат дъновнстите своето общество, е безспорно една организация, имаща своя програма, своя литература, свои фондове, и то една организация, която в очите на закона няма легално съществуване, една организация с две лица - явно и тайно, - чиито цели, доколкото са познати, са явно антисоциални.
 Но не е ли само платонична опасността от съществуването на тази организация? - След всичко, което се каза дотук безспорно не. Опасността е реална, разрушителните резултати от тази организация ги виждаме всекидневно пред очите си.
 Има душевни отрови, чиято търговия не може да бъде оставена свободна и ненаказана от момента когато тя става фродулйозна.
 Законите на обществената хигиена налагат пресушаването и на застоялите блата, от които се изпаряват миазми тровещи душата, както изискват това те и по отношение на маларийните блата, от които излизат бацилите атакуващи нашето тяло.
 Обществото е един особен организъм, чиято цялост се крепи от една система елементи по-малко фатална и по-малко тясна от тази на живите организми; психологичните сили, добри или вредни, действат там с много по-голяма сила.
 Тези душевни отрови особено фатални са били - такива са те и днес -за нашата малка, измъчена България. Те винаги са бивали предвестник -мрачен и зловещ - на народни крушения. Историята в това отношение е позната. Тези изпълнени с трагизъм страници от нашата История напоследък са припомнени, с особа сила, с особена трогателност, от Негово Високопреосвещенство Видинския Митрополит Неофит в неговата Малка, но ценна книжка: "Към напредък или към пропаст"". Религиозно -" мистичните секти - това е един опасен атавизъм, предаден ни от вековете, към който ние трябва да бъдем особено внимателни, срещу който всички здрави сили от обществото трябва да се борят с последна енергия.
София 1922 г.


Бележки:
1 Или още: "Духът изисква да бъдем и като царе и като последни хора еднакво свободни. То е учението на Христос, което проповядвам; да имате и да давате свобода, да имате и да давате свобода в пак да имате и да давате свобода, - и умствена, и сърдечна, и религиозна, и гражданска, и домашна: свобода навсякъде (Беседа, 23. VIII. 1915)",
2 Ред,: (...) "в болшевишката (култура?) има зачатък на божественото начало" (...) "божественото начало работи в Съветите, но не в тая форма се изявява" - казва Дънов на адепта си Л. Лулчев на 31. VII. 1940 г. [В: Любомир Лулчея, Тайните на дворцовия живот. Дневник (1938 - 1944). София: Веселие, 1992, с. 211].
В строго секретната справка на германската Служба за сигурност от 4 август 1944 г. пише следното: "Евдокяя и Бзгрянов принадлежат към известната тук секта на Дънов.
Най-настоятелно препоръчваме внимателно проучване на тази секта, което ще позволи на всички непосветени да разберат много от събитията, които тук се развиват от години насам".
(В: България своенравният съюзник на Третия райх. София: Св. Георги Победоносец, 1982, с. 285).
3 В тази си статия ние се въздържаме, по мотиви лесни за разбиране, да цитираме имена. Ще чакаме, ако подобна дързост е възможна, да бъдем опровергани и тогава вече не по наша вина - ние ще се принудим да хвърлим пред обществото и имена, които сега от деликатност премълчаваме.
 


Тагове:   родина,   народ,   опасност,   сатана,


Гласувай:
0
0



1. анонимен - potresen
11.09.2009 04:56
От цитатите на Дънов, които уж трябва да са скандални, струи безкрайна красота и прямота. А авторът на тази статия, въпреки хубавото си име, изглежда е един човек който нито е разбрал Дънов, нито евангелията, нито някоя друга свещена книга. И така се постига точно обратния ефект ...
цитирай
2. анонимен - Веселяк
11.09.2009 04:58
Най-много се смях на "Дънов обича твърде много и екскурзиите." Че то кой нормален човек не ги обича?
цитирай
3. анонимен - Ужас - ужас - ужас
17.12.2010 00:22
Никога не съм се интересувал какво е учението на този еретик, но от прочетеното изпитах ужас. Едно моя близка се е захласнала по захаросаните му противоречиви и извратени слова. Ще и дам да прочете тази чудесна статия... Четете Евангелието, а не този буламач извиращ от дълбините на ада!!!
цитирай
4. анонимен - oбратен ефект
13.08.2012 20:20
Авторът определено цели отхвърлянето на дънодистката доктрина, но ефекта е обратен - със своите камъни, по своята глава. Не е трябвало да дава толкова информация за беседите на Дънов, защото от тях струи истина, доловима дори и от не толкова вещите в езотериката, а аргументите на автора са "закърпени с едър бял конец".
Антонио

PS. security code - въпросът за създаването на бълг държава е неточен, понеже 681 е официално приетата година, но не и вярната година :-) дано коментарът ми да бъде публикуван :-D
цитирай
5. smilet - Църквата сама се разрушава. &qu...
16.02.2014 20:33
Църквата сама се разрушава.
"Други искат да убедят младото поколение да влезе в църквата. В коя църква? В църквата на лъжите? Но това не е църква! Аз ви говоря искрено: Христовата църква е църква на Любов, на мир, на Мъдрост, на Истина, дето хората са братя и сестри. Това е Христовата църква. Има ли го туй, аз съм първият, който ще вляза в тази църква и ще коленича, ще се помоля и над всекиго ще положа ръцете си. Но само когато вляза в тая църква. Сега искат някои да ме съдят. За какво ще ме съдят? В България свещениците могат ли да ме съдят? За да ме съдят, трябва да бъдат по-чисти от мен и по-умни от мен – не по вашему, казвам на тях, а по Бога, да донесете по-голяма светлина и във вашата светлина да видя, че моята светлина не е голяма. Аз съм готов да я приема. Аз съм готов да приема всяко знание, от всичко се интересувам, аз не съм толкова тесногръд."
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: danovizam
Категория: Други
Прочетен: 123709
Постинги: 19
Коментари: 125
Гласове: 27
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930