Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.04.2009 00:08 - ПИСМА ЗА ДЪНОВИЗМА - Архимандрит д-р Евтимий
Автор: danovizam Категория: Други   
Прочетен: 3599 Коментари: 0 Гласове:
1



Архимандрит д-р Евтимий ПИСМА ЗА ДЪНОВИЗМА Към дъновистката младеж
 Чуйте колко странности издума г-н П. Дънов само в споменатата по-горе беседа и сами съдете, е ли той съвсем нормален от логическа гледна точка. Той разрушава с един замах всяка досегашна наука и без всякакви данни и основания предлага на човечеството нова наука. На доктора той казва, че оздравяването на болния било в зависимост между другото и от геометричната форма на стъклата, през които идва светлината в стаята. На астронома той заявява, че от 1881 г. насам земята е влязла астрономически в една нова област, за което нещо науката още нищо не знаела. На географа и етнографа той авторитетно заявява, че шопите в Баня били затуй флегматични, защото върху тях падали сенките на планината. На антрополога той заявява, че с устройството на паледа у човека са свързани най-важните негови достойнства като човек, че тези достойнства продължават да съществуват само "докато човек правилно движи своя палец, който е свързан с разумната сила" и че индусите знаели такъв особен начин на дъвченето на храната, който им давал възможност да могат да прекарват с 100 гр. ориз на ден. На психолога и на моралиста той заявява: "Ако челото на един човек е ниско, той не може да бъде добър човек ... Ако един човек има дебели вежди и черен цвят, ако очите му са малки и брадата широка, ако устните му са извънредно дебели, той не може да бъде целомъдрен". На социолога той заявява, че ръководители на обществата и народите непременно трябва да се избират лица с красива външност, с правилни форми на главата и пр. На политика той казва: войните дължат съществуването си на негативните електрически влияния, изпращани от планетата Марс. На педагога той препоръчва, като най-сигурно средство против слабите ученици, честото прекарване през мозъците им жълтия цвят. На религиозния човек той казва, че извънредната плътска чувствителност не е плод на свободната ни воля, а е плод на планетите Юпитер или Венера, че под влиянията на планетите се зараждат и най-благоприятните условия за човеколюбието, за свободата и братството, че "религията е наука за красивите форми, там където няма красиви форми, там няма религия" и пр. и пр.
 И когато набързо нахвърляше тази нова наука и когато авторитетно заявяваше, че досегашната наука е още в пелените си, г. Дънов не представяше никакви научни основания. И човек, който слушаше, как по такъв начин се рушеше всичко, до което е дошла досега човешката мисъл И човешката култура, можеше да повярва в новата наука на г. Дънов, само ако намереше данни, че Дънов притежава особено озарение от Бога, което му дава възможност да извести на човечеството нова наука и нова религия. И аз изтъкнах подробно основанията си пред пловдивското общество, че аз не само не видях у г. Дънов духовни качества, които биха могли да го направят достоен орган на особено Божие озарение и откровение, но че видях и чух неща, които не дават право да присъединяваме г. Дънов не само към Богодъхновените Божи избраници, но и към обикновените морално - коректни хора.
 Ето накратко главните ми основания затова.
 1) Никой морално - коректен човек не чака да излезе противникът му от събранието му, та в негово отсъствие да го обвинява публично в безнравствен живот, а г. Дънов направи това пред очите на стотици пловдивчани. Един разочарован в дъновизма младеж, когото г, Дънов изпъдил някога от средата на своите ученици, защото му били гъсти веждите и защото му били дебели бърните, и защото го запитал, на какво основание търпи между най-приближените си хора спекуланти и хора с опетнено минало, един такъв бивш дъновист - наистина не по приетия за събрания и за беседи ред - изобличи публично г. Дънов в "черно магьосничество", в "преследване на непокорните си ученици" и въобще в морална некоректност, а г. Дънов чака да бъде изтикан този младеж вън от залата от страна на дошлия от София заедно с него кортеж от негови привърженици и чак тогава заяви на публиката без всякакви основания и доказателства: "Този младеж е водил по-рано безнравствен живот и затова е против мене".
 2) Всеки морално - коректен човек в речите си не демагогства; обещае ли нещо на слушащата го публика, той е длъжен да го изпълни точно, а г. Дънов си служи с едно напълно демагогско средство. За доказателство на своето ясновидство той обикновено приканва слушателите си да излезе някой, за да му открие той чрез ясновидството си тайните и мислите. И, научен от опит, че обикновено всеки се стеснява да става обект на подобен публичен опит с тайните на душата му, г. Дънов и в Пловдив се реши да прикани слушателите си към такъв един опит на неговото тайновидство: "нека стане един от вас, който и да бил той, заяви в Пловдив г. Дънов, и аз ще Ви покажа, че човек може да има тайнствено духовно зрение, аз ще му покажа тайните му мисли и ще Ви кажа, как зная това". И когато едно от присъстващите духовни лица прие тази покана и пожела над неговите тайни мисли да стане този опит, г. Дънов потрепера, пребледня и отговори:
"Не тук. Елате у дома и при условие, че ще позволите да върша върху Вас всичко, каквото намеря за добре". А неговият кортеж от екзалтирани мъже и жени неистово закрещя: "Не разваляйте реда в събранието!.. Ние ще ви вържем!" Съдете сами: проявява ли тук "Божият избраник" поне обикновената морална коректност? Или Вие се съмнявате в горния факт, който бе засвидетелстван от стотици пловдивски интелигентни граждани и против който никой от г. Дъновите привърженици не възрази нищо на споменатия по-горе диспут?
 3) Никой морално - коректен човек не прибягва до физически и механически средства, за да натрапи на хората своите идеи и убеждения. Даже един от някогашните ревностни почитатели на Дънов с явен намек на този последния осъжда подобен начин на убеждаването на другите. "Истинският учител, казва Т. И. Бъчваров ("Ученици на окултизма", стр. 15), съблюдава още едно правило... то е: да запази - и непременно да запази - свободата на волята на онзи, на когото предава учението; да го еманпипира от чуждо лично влияние, от хипноз (к. н.)... Великите учители на човечеството никога не връзват учениците си по такъв начин, че да не могат да ги напуснат. Никога те не ги заплашват, че ще ги изпратят в ада. Ония, които с такава средства заплашват учениците си, не са истински учители - те са черни магьосници"... Известно е, че е морално осъдителен онзи способ на турската полиция напр. да изтръгва обещания и признания чрез физически средства: бой, заплашвания и пр., а на г-н Дънов най-главното средство за разпространяване идеите си е едно физическо средство: хипнозата. Той по механически начин (втренчен поглед, тайнствена обстановка, изнемощяло тяло и пр. и пр.) хипнотизирва слабите психики и ги прави веднъж завинаги оръдия на своята воля и на своите идеи, като забравя, че в благоустроените страни боравенето с хипноза е забранено за всички, освен за лицата, които са дали доказателства, че са научно и психически подготвени за това и че няма да го използват за престъпни дели и за поробвания на човешките личности. Ако интелигентен и критичен човек поиска от Дънов на практика да му покаже ясновидството си, Дънов го отклонява: подобни лица той никога не допускал във вътрешната, в главната стая на своите молитвени събрания, а ги оставял далеч в особена стая или в особени събрания за "неизбраните". Ако ли пък при него отиде измъчена от бремето на живота или от фалшиво възпитание сантиментална жена, той просто я хипнотизира и това толкова по-лесно му се удава, колкото повече той за себе си усилва вярата си и фиксидеята си, че има свърхестествени сили и призвание. И волята на така хипнотизираната жена става завинаги оръдие на нахалния хипнотизатор. "Аз влязох в първото дъновистко събрание - казвала една бивша дъновистка с висше образование - влязох като личност самостоятелна, критична във всичко. След като още на първото събрание над мен в една тайнствена обстановка извършваха обикновените за хипнотизиране размахни движения, аз се почувствах без воля и напълно в ръцете на "учителя": за най-дребната стъпка в живота си аз трябваше вече да го питам ..." Сам пишещият тези редове бе на споменатото по-горе горе събрание обект на такъв един опит на г. Дънов да си послужи, когато нищо друго не помагаше вече, с фиксиране и хипнотизиране. И настойчивостта на хипнотизатора бе толкова голяма, че - даже и когато подложеният на хипноза се възмути и публично му извика: "Какво ме фиксирате така втренчено? Гледайте ме и аз мога да гледам на Вас тъй втренчено" - той продължаваше своето фиксиране и своя опит за механическо зашеметяване волята и съзнанието на своя противник.
 Поизучете по-подробно похватите на г. Дънов и на неговите привър-женици, и Вие ще намерите много още примери, как нахално те често си служат не с убеждавания и доказателства, а с хипноза. И аз бих Ви разправил още за един подобен факт, ако не се боях, че и без това отговорът ми стана много пространен, а пък на толкова много наши въпроси имам да отговарям. Принуден съм заради това да бъда нататък още по-кратък и още по-малко изчерпателен.
 4) Всеки морално - коректен човек излиза с опровержение, когато му се приписват без основание високи достойнства и дела, а на г. П. Дънов е известно, че тълпи от сантиментални и полунормални негови привър-женици му приписват ни повече, ни по-малко, а това, че той бил самият Иисус Христос, а той, нито в печата, нито в речите си, не излиза да опровергае това. Аз ще се откажа от тази, четвъртата своя точка, само ако самият г. Дънов излезе в печата и явно каже: "аз не съм Христос". Но аз се съмнявам дали той ще направи това, защото аз сам чух в гореспоменатата негова беседа, че той дойде близо до този въпрос и се задоволяваше само с двусмислени фрази: "Христос живее между нас и всеки може да го види с очите си, но ... затуй трябва да бъде надарен човек с особено зрение, с това зрение, което вижда през стени и"., и т. н.
 Има ли нужда от още доказателства, че в постъпките и в похватите на г. Дънов не всякога има и най-обикновената морална коректност и, че в разсъжденията му липсва логическа обоснованост и разумност. Вземете която искате негова брошура (за издаването и продаването на които слушам, че се основавало и акционерно дружество), вземете горната му беседа напр. и Вие ще видите, че на всяка крачка в основата на най-важните му разсъждения лежи онова забъркване на смисъла на понятията, което в логиката се нарича "Quaternio terminorum"*. Той ту говори за физическата светлина, ту започва пък да говори за светлина в алегоричен смисъл, за светлината на разума, "за онзи умствен подем на индивида, т. е. ума на индивида, и казаното за едната светлина пренася за казаното за другата. Той Ви говори напр. за електрическите влияния на онова небесно тяло, което астрономията съвсем случайно, разбира се, именува с названието "Марс" и изведнъж мисълта му се скопчва със сходството на названието на тази планета с названието на гръцкия бог на войната "Марс" и ето Ви изведнъж заключението: войните се причиняват от планетата Марс. Ето ви най-сетне и трети един пример: Бракът, според както ми разправи един близък до теософията интелигентен човек, не бил, според г. Дънов, нищо друго освен "въртоглавие". И защо, мислите Вие, бракът е въртоглавие? Защото при венчаването новобрачните се въртели около аналоя ... Ето логиката, ето разумът на г. Дънов.
 Вярна е казаната във втория от зададените ми въпроси мисъл, че най-висшите истини, най-великите идеи в живота на човека принадлежат към област, която стои по-високо от всяко логическо доказателство и от всеки разум. Но това не значи, че логиката и разумът са един непотребен дрипел, който може да се захвърля от всеки, на когото хрумне, че е богоизбран служител на идея. Висшите истини, идеите за Бога, за нравствения дълг и пр. са свръх-разумни, но не противоразумни: скъса ли някой връзките си с логиката и разума, почне ли да тъне в логически грешки и противоречия, той няма право вече научно да борави не с висши идеи, но с най-обикновените научни и конкретни понятия.
 Истинският религиозен човек, истинският служител на висши идеи, постоянно учи народа си да свиква да търси и това, което се намира вън от областта на логиката и на разума, но това е приканване не да бъдем противоразумни и не да се откажем от веригите на здравата логика, а да боравим и със свръхразумното, с това, което ни се дава чрез "вярата" и чрез сърцето, но без каквото и да било противоречие по отношение към логиката и към разума и истинската наука.
 На тези именно условия отговаря учението на Св. Православна Църква и ако не по друго, то по нейното правилно становище по този въпрос за отношението между разума и сврьхразумните истини, заключете за Божествения Дух и за Вечната Истина в нейното учение.
 Вашите другари материалисти са за логика и разумност само и са против всякакви свръхразумни идеи, като "Бог", "Абсолютно Добро" и т. и. А Църквата на тях отдавна вика: не забравяйте и за другия източник на истина и живот: ЗА ВЯРАТА.
 Вие пък и вашите учители - дъновистите - сте за "вярата" само, за сляпата, за безогледната "вяра", за онази "вяра", която не се смущава от това, че в основата и лежели логически противоречия. На вас пък Църквата вика: не забравяйте ЗА РАЗУМА, не забравяйте за логиката и за науката.
 От това само можете да разберете, че за истинска наука и за истинска вяра е само основаната на твърд камък Христова Църква. Тя е по средата. Тя е и против безверническата наука, и против ненормалната, противологичната вяра. Само в нея търсещият идеали български младеж може да намери хармония между науката и между висшите потребности на духа и сърцето си, само в нейното учение има хармония между разум и вяра, между наука и религия.
 Но Вие все пак питате: Тогава защо българската интелигенция се втурва в противоцърковни пътища, един от които е и дъновизмът?
 Ще ви отговоря на този въпрос, само доколкото този въпрос се касае до дъновизма.
 
 Дъновизмът по се харесва на мнозина:
 - защото той със своето учение за трансове и видения по-подхожда на разклатените психики;
 - защото си служи с хипнотическо, т. е. механическо завладяване на душите;
 - защото той не поставя на човешките слабости и грехове ония забрани и вериги, които им поставя Православната Църква
 - защото той, както всяка теософска и окултна теория, обещава да обедини знание и вяра, наука и религия, а пък съвременното наше общество е зажадняло именно за религиозна наука и за разумна вяра.

 Тази последната потребност, обаче, дъновизмьт съвсем не удовлетворява всъщност. Той удовлетворява само онези наши интелигентни хора, които нито имат твърда логика и здрави логически понятия, нито имат здрава и непоколебима вяра, и все пак търсят един мироглед, в който и двете да са представени. Но в продължение на цялата история за обединението на наука и вяра човечеството се е прекланяло само пред тези гениални личности, които са показали, че еднакво владеят и двете области, и които еднакво са силни и гениални, както в областта на строго - научната, емпирическата мисъл, тъй и в областта на вярата. А нашите окултисти и . теософи разрушават всяка наука и вяра, разрушават всеки основен принцип и на досегашната наука, и на досегашната вяра. Слабостите си и логическите си грешки в областта на науката те маскират с етикета "вяра", а слабостите и празнотите си от гледна точка на истинската религия те маскират с етикета "нова наука". Когато ги нападат от името на науката, те се крият зад вярата и мистицизма, а когато ги критикуват от името на самата вяра и на мистицизма, те се крият зад науката. По такъв начин те се показват на по-повърхностните умове и на незатвърдените във вярата сърца като неуязвими. По такъв начин никаква критика не е възможна в областта на дъновистките идеи, защото там няма никакъв критерий: чисто научният критерий се унищожава от религиозния и обратно. По такъв начин г. Дънов дава на нещастния български интелигент не обединена с вярата жива наука и не обединена с науката жива вяра, а два обединени трупа: трупа на вярата и трупа на науката.
 Дъновизмът, казах аз по-горе, не поставя на човешките слабости и грехове ония строго определени граници и вериги, които им поставя църквата и с които тя отблъсква всеки, който няма намерение да се бори със своята порочна натура. "Но, ще кажете вие, нали дъновизмът постоянно иска пост и постоянно говори за чисто настроение на душата"? Да това е така, но обърнете внимание на другата страна. Всеки човешки индивидуум у дъновизма се оставя да бъде ръководен от един най-висш ръководител: неговите собствени тайнствени преживявания и видения. А като разсъждаваме психологически, кой е главният фактор, който създава съдържанието на тайнствените трансови преживявания и видения на всеки индиви-дуум? Не е ли той самият с всички свои слабости и плътски светини. И щом е така, ясно е психологически как е възможно, че някоя г-жа напр. да е ревностна дъновистка и ревностно да проповядва пост и богоизбра-ничество, а в същото време да се разхожда най-шикарно облечена в автомобили по софийските улици. Защо да не се отдава на разкош? Нейният единствен съдия са нейните трансове и видения, а пък - понеже тя самата говори и действа според тях нейната психика няма, разбира се, да й създава такива видения и трансови преживявания, които да са против елегантните наметала и автомобилите. Друго е в църква. Там съдията на всяка личност е нещо по-високо от нея. Там никой на грешната ни земя не се блазни с епитети "богоизбран" и "чист". Там всеки е грешен, там от всекиго се иска да принася на олтаря на святостта в жертва всички свои слабости и пороци. И чудно ли е след това, че такива проповеди по-малко се харесват, отколкото дьновистските събрания и проповеди? Чудно ли е след това, че на всяка проповед от страна на свещеник (защото всеки, даже и най-недостойният, свещеник с формата си символизира онова строго учреждение, което порицава всеки и което смущава съвестта на всеки грешник), чудно ли е след това, че на всяка беседа, на всяка дейност от страна на свещеник се гледа със затаена вражда от мнозина и още отдалеч се охарактеризират те, като "попска реакция"? Чудно ли е след това, че толкова лесното дъновистско общуване с Бога се по-харесва на мнозина, отколкото църковното разбиране на общуването с Бога, на което условията са така строги и тежки, и веднъж завинаги най-строго определени?
 Съединете в едни най-паталогични комбинации всичките гореспоменати фактори за влиянието и силата на дъновизма: психично разстройство или краен сантиментализъм от страна на едни; жажда за религиозна наука и ,за научна религия от страна на други; жажда за религиозни сензации, суеверия и свърхестествени явления от страна на трети; използване на хипнозата от страна на Дънов; съзнателно или несъзнателно преклонение пред златния телец от страна на четвърти; използване на извънредно широкия морален кодекс на дъновизма от страна на пети; прибавете при това и слабостта на някои по отношение на г. Дъновите идеи за красивите тела, като признаци на духовно съвършенство и по отношение на неговите идеи за "религията, като наука за красивите форми"; съединете всичкото това в една българска обстановка и вие ще разберете, защо в нещастна България започват да се повтарят, ония сектантски движения, които Вазов ни описва в "Към пропаст" и "Йоан Александър".
 Върнете се, прочее, със сърцата си към майката - църква, която Вие така лесно сте готови да замените с дъновизми и разни други "изми" и то за паница лещена чорба! Не се срамувайте от себе си и от другарите си да възкликнете към своите собствени сърца и към другарите си позива: "Назад към църквата" Не се срамувайте в случая от думата "назад": Това е позив за назад към благочестивото онова настроение на нашите деди, което запази нацията ни и душите ни по време на робството, и което ни създаде тази скъпа духовна и политическа свобода, която ние, техните синове и внуци сме на път да изгубим. Това е позив за "назад" към нашите деди, но той е в същото време и позив за "напред": напред към прогреса на всички културни народи, които много повече от нас ценят и защитават своята църква и за които такива сектантски движения, като дъновизма, са работа само на отделни групички от най-простите хора и са много по-рядко изключение в живота на интелигенцията им, отколкото за нашата интелигенция е изключение служенето на църквата и обединяването на всички идейни сили около нейния олтар. Върнете се към майката - църква и Вие ще намерите в нейните писания и в светото й предание най-правилното и най-близкото до апостолските времена разбиране на всички интересуващи Вас места от Свещеното Писание. Тази църква ще Ви подкрепи със своята организация и с тайнствените свои благодатни сили: "да обновявате вашия ум и да разбирате в що се състои волята Божия, благата, угодната и съвършената" (Римл. 12: 2), а няма да остави спасението на душите ни като дъновизма, само в ръцете на индивидуалните наши и потънали в слабости и пороци психики. Тази свята църква и ще Ви научи на елементарната за всеки християнин истина, че Христовият закон, в сравнение с вехтозаветния закон, е написан не на плочи каменни, но не и на "плочи плътски", както вие самите пишете и както всъщност учи дъновизмът, а на плочи духовни "т. е. в сърцата и душите на онези", които под ръководството и указанията на църквата са го възприели. Действително принципите и идеите на дъновизма са написани на "плътски плочи", защото те чрез плътта си, чрез плътски условия и действия (като "спиритически сеанси" "одухотворени материи", "астрални тела" и пр.) искат да достигнат до Висшия Дух, когато светата църква знае само за духовния път към Бога, за пътя написан на скрижалите на нашето сърце: "Ще вложа моите закони в техните мисли и ще ги напиша на сърцата им и всички, от най-малкият до най-големият, ще ме познават" (Евр. 8: 10 – 11).
 Дано да не сте повече отдалечени от тази света църква, отколкото са били онези евреи, за които Ап. Павел пише 6-та глава от посланието си към евреите и за спасението на които нямало нужда да се захваща най-отначало, т. е. от най-елементарните истини на Христовото учение.
Пловдив, 19 VII 1920 год.


Бележки:

Учетворяване на термините. Логическа грешка; при която в силогизма се появява четвърти термин. В такъв случай терминът се употребява в двойно значение.

 


Тагове:   Господ,   сатана,   спасител,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: danovizam
Категория: Други
Прочетен: 188115
Постинги: 19
Коментари: 126
Гласове: 27
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031