Анархията в религиозните убеждения и въобще в мирогледа винаги води подире си анархия в нравствените понятия, а оттук и към анархия в нравствения живот. Същото виждаме и у Дънов. Като "велик моралист", както го титулуват някои от неговите поклонници, Дънов е проповедник на "пълна" и "абсолютна" свобода. Под думата "свобода", казва той, аз разбирам един напълно свободен живот (Своб. на духа и Божият пром., стр. 1) - живот, нестесняван от никакви задължения, несвързан с никакви връзки: ни религиозни, ни семейни, ни политически, ни философски. Особено не прави хас "Учителят" от ограниченията или "кошумите", както той се изразява, които налага на човека религията.
 "Говоря за свободата на духа, казва Дънов в една от своите беседи, понеже у религиозните хора има една опасност: някои като станат религиозни, стават дваж по-лоши, отколкото са били като светски хора. (Изглежда, че думата е за духовните лица). Някой път мене не ме радва, че хората са религиозни. Под думата "религиозен" аз разбирам човек, свързан за нещо, както свързват с въже крава, кон и други животни. Свързан за къща и то е религия; свързан за някоя политическа партия или за някое философско учение - и то е религия... Ако си свързан с едно учение, което те понижава, което ти отнема свободата, то е отживяла религия, стар мях". На друго място, като говори за съвременните "църковници" и "богослови - догматисти", Дънов казва, че те "изтърсват стари мехове" (Словесно мляко и стари и нови мехове, стр. 14).
 Главното нещо, чрез което религията свързва свободата на човека, според Дънов - това е страхът от Божие наказание. "Вие не знаете, казва той на своите последователи, какъв е Бог и Господ, а тукашните царе и управници познавате: както те наказват, така и Господ наказва. От това схващане се раждат тия резултати, които виждаме в света. От това вътрешно робство (к. н.) трябва да се освободим. Как ще се освободим? - Трябва да стане коренно променяне в устройството на вашите мозъци" (пак там, стр. 2).

 Паулсен казва: "Религиозната санкция на нравите и нравствените предписания в значителна степен е съдействала за дисциплинирането на отделната личност. Абсолютният страх (геligio), който въздържа от нарушаване на религиозните предписания, се пренася и върху нравствените задължения. Особено плодотворна в тоя смисъл е станала вярата в задгробния живот... там, където ще се открие всичко - заслугите и вините ще бъдат съдени от праведния съд. Който отива там, натегнат от грехове, ще бъде наказан, а който е живял честно и добродетелно, ще встъпи там изпълнен с надежда. Страшният съд в последния ден, с който ще завърши земната история и който ще донесе великото и окончателно решение на съдбата на всички хора - на един вечно блаженство, а на" други - вечно проклятие - е представа, която наистина произвежда дълбоко впечатление на съзнанието" (Система на етиката, от Фр. Паулсен, проф. на Берлинския университет, бълг. прев. ч. I, стр. 307).
 
Така разсъждават великите моралисти дори и тогава, когато не са богослови: за тях страхът от Бога е не само начало на премъдростта, но той е и основа на морала или поне един от неговите основни импулси, макар и от по-низше естество. Защото, който от Бога се не страхува, казва народната мъдрост, той И от хората не се срамува.

 А според Дънов излиза тъкмо обратното: хората затова са лоши, защото се страхуват от Божие наказание; те ще станат по-добри, когато се освободят от това "вътрешно робство", а това ще стане, когато "коренно си променят мозъците", т. е. когато дотам се промени техният мироглед, че те престанат да се страхуват от Бога и да се срамуват от себеподобните... Не обича Дънов и никакви авторитети, стоящи по-горе от неговото лично разбиране, никакви ограничения на човешкия разум в областта на вярата и морала; в това отношение той надминава дори най-крайните протестантски рационалистични секти, които основавайки се на някакво си вътрешно "духовно просвещение" отричали всякакви държавни и църковни закони и проповядвали пълна анархия. Според Дънов човек трябва да мисли и действа както си ще и никой няма право да го ограничава. "Някои искат - казва той, - да дадат на хората наука как да мислят само "седем ката нагоре и седем ката надолу" - наука на молчат не разсуждат; което е написано вън от това, то е от лукаваго" (Свобода и дух, стр. 4). "Но така било при Мойсей, казва Дънов, а сега не трябва да бъде така; сега хората са свободни и имат дух в себе си, та затова щом почнете да ограничавате духа на човека, как той трябва да мисли, чувства и действа (к. н.), веднага духът ще ви напусне" (пак там, стр. 5).
 Тук Дънов, без да съзнава може би това, повтаря учението на старите анабаптисти - протестантска рационалистична секта в Германия в XVI в. Според анабаптистите у всеки вярващ живее и действа Дух Божи, Който вътрешно го освещава и озарява, движи всичките му мисли и чувства, управлява всичките му желания и постъпки. В името на това вътрешно духовно ръководство и озарение те отричали всички съществуващи закони, учреждения и наредби, както църковни, така и граждански като ги считали за ограничение на свободата на Духа действащ у човека. В стремежа си да разрушат всички църковни и граждански общества и над техните развалини да основат ново общество от светии за каквито те се смятали - анабаптистите се отличили със своя див фанатизъм и антиномистична разюзданост до такава степен, че предизвикали не едно гонение против себе си, докато най-сетне в 1535 год. в гр. Мюнстер, където бил техният център, били съвсем разбити, една част от тях били най-жестоко избити, а другите се пръснали из Европа.
 Разбира се, дъновистите може още да не са стигнали до това положение, но струва ми се, че има някои факти от техния интимен живот, които показват, че те скоро ще стигнат последователите на Йоан Лайденски, защото еднаквите причини не могат да не дадат еднакви последици.
 Според морала на Дънов, "хората трябва да се развързват", а не да се свързват. "Свободата дава широк простор на действие... "Ама защо човек да мисли така?" - Свободен е да мисли. "Ама безбожник е." - Съзнанието за добро не се е развило у него. "Греши". - Волята му не е урегулирана. -"Еди коя си незаконно родила". - "Уредете отношенията между половете"... (Ист. й Марта и Мария, стр. 5).
София 1922 г.