Постинг
16.04.2009 01:29 -
Дънов за половете
За половете Дънов учи, че те не са нещо постоянно във вечната еволюция на битието. Днешните мъже могат в бъдеще да се родят като жени и обратно - жените да се родят като мъже; всичко зависи от живота, който живее индивидът на земята, доколко той изпълнява своите задължения. Който не изпълни в тоя живот дълга си, Бог в следващия живот ще го "уволни от длъжността му", ще го деградира за наказание.
Мъжете, които не са изпълнили дълга си като мъже, в следващия живот ще се родят като жени, а жените, които не са изпълнили длъжностите си, ще се родят като мъже. Затова на строгите към жените мъже Дънов казва: "Ако в този живот напишете: Никаква свобода на жената не давам, във втория живот, когато ви направят жени, ще изпитате сладостите на това положение... Затова, мъже! - провиква се Дънов - Създавайте добри закони за жените, защото втори път, като жени, ще бъдете под тяхната сила" (Истината и Марта и Мария, стр. 10).
А на упоритите и капризни жени, които искат в бъдещото си раждане на всяка цена да се родят като мъже, Дънов казва: "Ама, ще речеш, искам да стана мъж: няма да стане, ако продължаваш да искаш неща, които не заслужаваш, ако си все тъй упорита, втори път говедо ще станеш" (Словесно мляко и Стари и нови мехове, стр. 6).
До какви абсурди достига Дънов в учението си за половете може да се види още и от следните негови думи:
"Едно време, казва той, и мъжете, и жените раждали, но отсетне мъжът изгубил способността си да ражда и останала само жената да върши това. Библията казва: Авраам роди Исаак.а не казва, че Сарра роди. Докогато мъжете раждали, светът бил в отлично положение, но когато те престанали да раждат, светът се развалил" (Учител, стр. 10).
Не е вярно, че не е казано че Сарра е родила син на Авраам. Казано е в Битие 17:19
"А Бог рече (на Авраама): тъкмо Сарра, жена ти, ще ти роди син, и ще му наречеш името Исаак; и ще направя завета Си с него завет вечен (че ще бъда Бог нему и) на потомството му след него."
А на друго място той казва: "Мъжът и жената - това са два принципа, които работят; първият принцип е творчески - наречен мъж, Бог; а вторият - пасивен, наречен жена или Господ, то е все едно" (Сила и живот, стр. 103).
В лицето на мъжа и жената като "раждащи" Дънов вижда Бога -Господа!
По-голямо богохулство едва ли е възможно!
А колкото за това, че някога и мъжете раждали и че за това се говорело дори в Библията, то е толкова смело, че човек не знае на какво повече да се чуди: дали на дързостта на лъжеучителя, или на неговото невежество!
Мъжете, които не са изпълнили дълга си като мъже, в следващия живот ще се родят като жени, а жените, които не са изпълнили длъжностите си, ще се родят като мъже. Затова на строгите към жените мъже Дънов казва: "Ако в този живот напишете: Никаква свобода на жената не давам, във втория живот, когато ви направят жени, ще изпитате сладостите на това положение... Затова, мъже! - провиква се Дънов - Създавайте добри закони за жените, защото втори път, като жени, ще бъдете под тяхната сила" (Истината и Марта и Мария, стр. 10).
А на упоритите и капризни жени, които искат в бъдещото си раждане на всяка цена да се родят като мъже, Дънов казва: "Ама, ще речеш, искам да стана мъж: няма да стане, ако продължаваш да искаш неща, които не заслужаваш, ако си все тъй упорита, втори път говедо ще станеш" (Словесно мляко и Стари и нови мехове, стр. 6).
До какви абсурди достига Дънов в учението си за половете може да се види още и от следните негови думи:
"Едно време, казва той, и мъжете, и жените раждали, но отсетне мъжът изгубил способността си да ражда и останала само жената да върши това. Библията казва: Авраам роди Исаак.а не казва, че Сарра роди. Докогато мъжете раждали, светът бил в отлично положение, но когато те престанали да раждат, светът се развалил" (Учител, стр. 10).
Не е вярно, че не е казано че Сарра е родила син на Авраам. Казано е в Битие 17:19
"А Бог рече (на Авраама): тъкмо Сарра, жена ти, ще ти роди син, и ще му наречеш името Исаак; и ще направя завета Си с него завет вечен (че ще бъда Бог нему и) на потомството му след него."
А на друго място той казва: "Мъжът и жената - това са два принципа, които работят; първият принцип е творчески - наречен мъж, Бог; а вторият - пасивен, наречен жена или Господ, то е все едно" (Сила и живот, стр. 103).
В лицето на мъжа и жената като "раждащи" Дънов вижда Бога -Господа!
По-голямо богохулство едва ли е възможно!
А колкото за това, че някога и мъжете раждали и че за това се говорело дори в Библията, то е толкова смело, че човек не знае на какво повече да се чуди: дали на дързостта на лъжеучителя, или на неговото невежество!
Силата на човешкия дух
"Големи области" от Марс били ...
КС призна президентските избори за закон...
"Големи области" от Марс били ...
КС призна президентските избори за закон...
Пълно неразбиране и непознаване на символите и алегориите, използвани от духовните Учители. На твое място бих изтрил този профил, за да не се излагам допълнително. Изпълнен е освен с несъстоятелни клевети и хули, и с погрешни и елементарни тълкувания.
В духовната символика под "баща" и "майка" се разбира душата и духа, както и мъжкият и женски принцип в човека (Ин и Ян, + и -). Когато Христос призовава да почитаме баща си и майка си, се има предвид духа и душата в нас. Аз разбирам посочения цитат като това, че правилната връзка, целокупността между духовния ум и духовното сърце (мъжа и жената) в човек е нарушена.
В същата беседа (в която се говори за Авраам и Исак) , Учителят е обяснил по-подробно какво се има предвид:
"Ако мислиш, че твоят баща и твоята майка са тук на Земята, ти живееш в една лъжа. ... Под думите „майка” и „баща” всякога се разбира една вътрешна целокупност. Бащата и майката са на едно място и двамата. ..."
В раждането на едно дете, или в раждането на „аз” в нашата душа взимат еднакво участие и сърцето, и умът; туй „аз” го наричам Божественото съзнание, туй, което определя нашето битие като човек; в раждането му взимат участие нашият ум и нашето сърце. Те са слугите, които служат на това дете. ..."
"Аз ще ви приведа Писанието; казва се: „Авраам роди Исака”. Едно време и мъжете, и жените раждаха… Или казано на друг език: когато жените и мъжете, когато женският и мъжкият принцип се съединят в едно тяло, както са били първоначално, само тогава може да се роди дете. ..."
"Казвам: Нашият живот за в бъдеще ще се осмисли, когато имаме туй Божественото, което трябва да се роди. Роди ли се то, целият живот ще се осмисли; понеже целият свят е разумен и в цялото битие навсякъде има стремеж да се запазят децата.Тъй се обяснява магическата сила на думата „дете”.
(Откъс от беседата „Вземи детето“)
цитирайВ духовната символика под "баща" и "майка" се разбира душата и духа, както и мъжкият и женски принцип в човека (Ин и Ян, + и -). Когато Христос призовава да почитаме баща си и майка си, се има предвид духа и душата в нас. Аз разбирам посочения цитат като това, че правилната връзка, целокупността между духовния ум и духовното сърце (мъжа и жената) в човек е нарушена.
В същата беседа (в която се говори за Авраам и Исак) , Учителят е обяснил по-подробно какво се има предвид:
"Ако мислиш, че твоят баща и твоята майка са тук на Земята, ти живееш в една лъжа. ... Под думите „майка” и „баща” всякога се разбира една вътрешна целокупност. Бащата и майката са на едно място и двамата. ..."
В раждането на едно дете, или в раждането на „аз” в нашата душа взимат еднакво участие и сърцето, и умът; туй „аз” го наричам Божественото съзнание, туй, което определя нашето битие като човек; в раждането му взимат участие нашият ум и нашето сърце. Те са слугите, които служат на това дете. ..."
"Аз ще ви приведа Писанието; казва се: „Авраам роди Исака”. Едно време и мъжете, и жените раждаха… Или казано на друг език: когато жените и мъжете, когато женският и мъжкият принцип се съединят в едно тяло, както са били първоначално, само тогава може да се роди дете. ..."
"Казвам: Нашият живот за в бъдеще ще се осмисли, когато имаме туй Божественото, което трябва да се роди. Роди ли се то, целият живот ще се осмисли; понеже целият свят е разумен и в цялото битие навсякъде има стремеж да се запазят децата.Тъй се обяснява магическата сила на думата „дете”.
(Откъс от беседата „Вземи детето“)