Дънов се занимава и с извикване душите на умрелите, макар някои от последователите му да отричат това. Той смята, че чрез спиритически сеанси ние можем да разговаряме с умрелите тъй, както разговаряме и с живите. Това се вижда от следната полемика, която той води с църквата по този въпрос: "Ама църквата казва, че не могло да се съобщаваме с оня свят, че това било грешно. - Това е велико невежество".
"Да се съобщаваме с духовете на ада може, а с небето е грешно. Да установите съобщение с дявола, това е на място, а да се съобщавате със светиите, да разговаряте с тях - не бива да ги смущавате. Тогава защо смущавате дявола? Каква е тая логика? Старите християни, както зная аз, са имали преки съобщения с небето, те са разговаряли с Бога, със светците и затова са умирали с готовност и самопожертване. Не са били като сегашните - "чакай да умра, че тогава ще видя"! Нищо няма да видиш. Като се събори къщата отгоре ти, какво ще видиш?" (Учит., стр. 11).
 Тук Дънов още веднъж идва сам да признае, че той не във всичко е съгласен с църквата и не е от "сегашните християни", които не желаят чрез спиритически сеанси да разговарят с душите на умрелите, а бил от ония, "старите", които имали "преки съобщения с небето". С това Дънов сам декларира, че той се е самоотлъчил от църквата, че сам се е отломил от питомната маслина - Христос, от Неговото живо тяло - Църквата (Еф. I, 22 - 23). А колкото за това, че "старите християни", подобно на дъновистите, извиквали душите на умрелите и разговаряли с тях - това е безподобна клевета, ако не е невежествено смесване на молитвеното общуване между живите и умрелите членове на Христовата църква с мнимото въртене на масите при спиритическите сеанси. Едно трябва да знаят както дъновистите, тъй и теософите, че така наречената некромантия няма нищо общо нито с Библията, нито с християнството. Това е езическо суеверие, против което Библията всякога се е борила най-усилено, като е налагала смъртно наказание на тия, които са се занимавали с подобни работи. "Да не се обръщате към тия, които извикват душите на умрелите, казва се в Библията, нито да ходите при вълшебници, за да се осквернявате чрез тях (Лев. 19, 31). "Ако някой се обърне към тия, които извикват духовете и към вълшебниците... Аз ще обърна лицето си против него и ще го изтребя от народа му" (Лев. 20, 6). "Мъж или жена, които се занимават с извикване на духовете, или са магьосници, трябва да се умъртвят, с камъни трябва, да се убият" (Лев. 20, 27).
 Също тъй строго се отнасяла и църквата към всички лъжепророци, мними ясновидци, магьосници и влъхви, каквито са били в апостолско време Александър Ковач, Иминей, Филит (1 Тим. 1, 20; 2 Тим. 2, 17; 4, 14) и Симон Влъхва. За последния се казва в Деяния на апостолите, че правел магии и омайвал народа Самарийски, като казвал за себе си, че е велик някой си, а народът го смятал за велика сила Божия... защото дълго време го омайвал с магиите си" (Деян. 8, 9 - 11). Но, когато по-късно, след като станал християнин, поискал пак да се занимава с подобни работи, апостолите го отлъчили от църквата.
 Свети ап. Павел поставя магьосничеството наравно с идолослужението, ересите и убийството и казва, че тия, които се занимават с тия работи, няма да наследят царството Божие (Гал. 5, 19 - 22).
 На това основание и църквата наказва вълшебството със същата епитимия, с каквато и убийството (Пр. 72 Вас. Вел.).
 А Дънов е не само извиквач на душите, но той иска да мине и за ясновидец (окултист) и предсказвач, който по ръцете и черепите на хората може да предскаже тяхното бъдеще.
 В беседата си "Истината и Марта и Мария" той казва на своите слушатели: "Аз съм ясновидец и като гледам на вашето бъдеще, виждам как едни вървят по пътя, а други криволичат, но всички в края на краищата ще бъдат добре, само ще има клатушкане и закъсняване" (стр. 22). На друго място той се обръща към жените: "Вие, жените, трябва да бъдете ясновидки".
В брошурата си "Новото основание" той казва: "Да изучавате вашите глави и ръце - това е наука. Като почнете да ги изучавате, ще си съставите правилно понятие за своето развитие; ще видите как са живели ред поколения преди вас и вие на каква степен на развитие сте, ще имате правилно схващане и ще знаете правилно да се ориентирате. Ръката никога не лъже. Чрез пипането можете да имате най-вярно понятие за човека: като се ръкувате с него, можете да му познаете и сърцето, и характера, и разположението".
"Казват за някой човек, че бил глупав. Глупав е, защото няма много възли за усещания и впечатления от ръката; защото, забелязано е, че по ръцете на глупавите, на лошите хора, тия възли са по-малко" (стр. 25).
 "Преди няколко дни един мой приятел ми казваше: преди да почна да "
изучавам науката за ръката имах много високо мнение за себе си; но когато
почнах да гледам линиите намерих, че на ръката ми има само малко
гордост и тщеславие, започнах да се срамувам" (стр. 12).
 На друго място Дънов казва: "Зная хора, които уж разбират окултните закони, но не могат да служат на Бога"... "Някои пък искат да им кажа много работи, философски и окултни; може да ви ги кажа, но... " (Словесно мляко и стари и нови мехове, стр. 6).
 
Има ли нужда да се доказва, че никаква наука за ръката, нито такава за черепите не съществува и че всичко това, което Дънов приказва за "ясновидство" и за познаване сърцето, характера и разположението на хората и определение на тяхното бъдеще от едно само попипване на ръцете или чрез измерване на черепите им, че всичко това са празни приказки, достойни за хора или побъркани, или професионални шарлатани? Ако Дънов беше някакъв ясновидец, който да предвижда и предсказва бъдещето на хората, той щеше да предскаже на своя най-близък приятел, покойния Д. Голов, че той ще се помине съвсем неочаквано на самия си имен ден, както това стана преди две години, а нямаше да остави човека и близките му в пълна неизвестност до последния си час.

Откакто Дънов е "пророк" в България какви ли не събития са станали: България води две несполучливи войни, които едва не я заличиха от лицето на земята, но, както знаем, Дънов не предвиди и не предсказа нито началото, нито пагубния за нас край на тия войни. Напротив, при отпразнуването на 1000 годишнината на св. Климент Охридски през 1916 год. аз имах случай да срещна в Охрид дъновисти като Белев и генерал Бояджиев, първият окръжен управител в Охрид, а вторият командващ армията която освободи столицата на Самуил и, ако някой би се осмелил в ония паметни по своята тържественост дни да каже на тия двама охридяни и добри българи, че Охрид не ще остане български, те биха го сметнали за луд: до такава степен те бяха уверени заедно с дядо Радославов, че където е стъпил български крак все българско ще бъде; а излезе така, че ние не можахме да запазим дори старите си граници. Ако Дънов беше ясновидец, той можеше да предупреди ген. Бояджиев, чрез госпожата му да не предприема оня фатален поход към Каймакчалан, откогато започнаха нашите неуспехи на македонския фронт. Но той не стори това, очевидно затова, защото и нему не е дадено да знае тайните на бъдещето.
 
На спиритическите сеанси, когато викате духове на умрели хора, си осигурявате посещение от паднали ангели или иначе казано - зли духове. 
Не се чудете, ако после цветята ви проговорят, чувате чукане из дома си, имате необясним страх, когато сте си у дома и т.н.